Изложба на Анастасия Панайотова

9 - 31 март 2017



„Анастасия Панайотова е представител на едно поколение графици, което въведе родната школа в световно обращение“ – пише за нея Ружа Маринска. Достойна ученичка на Илия Бешков, тя „творчески осмисли уроците, усвоени от него, но никога не потърси лесен, утъпкан път, проправяйки своя собствена пътека“. ( Димитър Арнаудов )
Вярна на своя емоционално- експресивен подход и безкрайно чиста в изкуството си, Анастасия Панайотова отново ни среща със своя лиричен свят. Свят, в който се борят тъгата и надеждата, страха и очакването, но и свят на съзерцанието и затаения копнеж. Експозицията в галерия „Стубел“ включва 24 непоказвани до момента творби, чийто център отново е жената – един извън времеви образ, своеобразна проекция на вълненията и чувствата на самата художничка. Анастасия Панайотова не обича да дава имена на изложбите си. Тя не назовава творбите си. Оставя на нас, зрители и почитатели, да разчетем зримите, но тайнствени и изплъзващи се образи и да почувстваме тяхната магия.


-----------------------------

ИЗЛОЖБАТА НА АНАСТАСИЯ ПАНАЙОТОВА В ГАЛЕРИЯ „СТУБЕЛ”


Eдин пълноценен и плодоторен път бележи творчеството на Анастасия Панайотова.
За тази своя изложба в галерия „Стубел” тя е подбрала работи, създадени през последните десетина години. Това е периодът, в който тя изостави графиката и резеца и се посвети на цвета и четката.
Пред нас е сюита от творби (за мен те са едно преливащо и неделимо цяло, а не отделни обособени образи), в които ние откриваме познати, запомнени от предишните и изяви мотиви. Тези картини се възприемат, звучат като визуална поезия, защото в тях мисленото, бленуваното, бликналото от въображението има надмощие над непосредствено видяното и наблюдаваното.
В тях неизменно срещаме жени – 2-3 или повече. В някакви старовремски дрехи. Някои с капели. Те най-често са седнали, събрани около масичка пред чаша кафе или вино. Затворени в себе си, потопени в някакво странно мълчание. Рядко, обикновено в гръб разпознаваме мъжка фигура или черна сянка, хвърлена неясно от кого. Жените са поставени в интериор със старинна мебел или в градина с цветя и дървета. Всъщност в пространството на творбите на Анастасия Панайотова границите на „вън” и „вътре” са размити. Защото всичко се случва в нейния свят на образни видения, който е единен. В него не действат обичайните земни гравитации. Затова фигурите понякога са в наклонени позиции. Тези особени разнопосочни оси пораждат напрежение. Именно такива динамични визуални рими пронизват цялата образна сюита, изпълват я с някакъв нетукашен ток и ни отнасят към мисловните селения на авторката. С натрапващо се постоянство възниква още един образ, интерпретиран по различен начин, но вътрешно за нея необходим и знаков – птицата. Паун, бухал, черна врана или пееща, кацнала на клонче. Тя присъства естествено в хорското пространство – понякога почти орнаментално декоративна, друг път маркирана обобщено. Какво ни съобщава тази птица? В изкуството на етруските, към което Анастасия Панайотова има видимо пристрастие, тя е от отвъдния свят, от една страна образ на смъртта, от друга – на несекващия живот. От птицата пък започва крилото, което леко, незабелязано почти прелива към ангела, още един образ от света на художничката. Ангелът и благославящата му ръка често я спохождат.
И още нещо. В тази имагинерна Аркадия звучи музика. На флейта или лютня. Като светлина тя прониква в тъканта на творбите и носи утешение и мъдрост.
Познаващите изкуството на Анастасия Панайотова могат лесно да вържат нишките с познати неща от предишното и творчество. Но и те ще трябва да признаят как през годините тези образи са се извисили над конкретните подбуди, и са изкристализирали в чиста поезия. Не случайно наричам изкуството и така. Картинните сюити на Анастасия Панайотова по същината си са визуални стихотворения. И съвсем не защото някои от мотивите са навеяни от лирични произведения. Самата структура на нейното образно мислене се родее с поезията. Като в поезията, и тук властват рими и ритми, образни повтори и значещи паузи.
Мисля, че Анастасия Панайотова е художник на чувствата. Голямата обща и пластическа култура, интелект и характер не са потиснали у нея душевната вибрация. И дори когато не намира излаз в реалността, а може би именно тогава и затова, образните и светове ни привличат, пленяват ни тъкмо с емоционалния си настрой. Естествено той спонтанно се разкрива във и чрез цвета. За предпочитаните, любимите колористични хармонии на Настя може специално да се говори. Изискани и същевременно плътни, те донасят пряко до нас медитативните нагласи на художничката.
Тази вечер Анастасия Панайотова не е между нас. Физическото и състояние не и позволи придвижването до тук. Но тя е в залата чрез творбите си – най-сигурните посланици на духа.
Да и благодарим за всичко, с което ни дарява! 
                                                                                                            доц. Ружа Маринска

 

БНТ за изложбата.

Въпреки.com за изложбата.

 

Авторът

Анастасия Панайотова