9 - 26 октомври 2017
Хартията ми помага да създам свой свят на границата на сънищата и реалността, на фантазията и утопията. Свят, в който символите, цветовете и молекулите се преплитат и наслояват. Аз съм в началото на пътя и търся....смисъла.
Хартията е материал в непрекъсната евлоюция. Може да я сгъваме, лепим, мачкаме, късаме, наслояваме, да тъчем с нея, да я боядисваме и избелваме. Плътна или прозрачна, тя може да е основа или опаковка.В нея има история, истина или поезия....свобода.
Докато пада, откъснатият лист хартия лети. Когато изчезнат всички нишки, телбодове, матрици за печат, твърди или меки корици, всичко което ни държи подвързани или свързани, оставаме самите ние. Свободни да падаме и летим едновременно. Такива, каквито сме, без готови отговори, търсещи....
В моите работи се опитвам да се откъсна от академичната рисунка, за да достигна един по- спонтанен и емоционален изказ, в който чувствата са нюанси, а думите са кръгове, чертички, триъгълници. В търсене на моята истина се уча от примитивното изкуство, което ми е близко като усещане със своята наивност и искреност. Цветове, светлини, сенки... Един опънат лист хартия, изрязани силуети....И поемам пътя.