Стъклени рисунки

17 септември - 4 октомври 2019

Обичам да рисувам. По всякакъв начин. Винаги са ме привличали знаци, символи, артефакти, абсурдът… Вълнуващо за мен в една картина е онова, което стои зад очевидното. В работите си постепенно се освободих от цвета, стигнах до трайни предпочитания към просто, лаконично и сдържано изображение. Исках да създам мелодии с два клавиша.

С гравюра на стъкло се занимавам отскоро. Стъклото е божествен материал. Веднъж видях как лъч светлина премина през стъклена пластика, също като Бунюеловият лъч по ръба на чашата. Беше вълшебно, но аз не можех да направя нищо стъклено, освен пак да рисувам. Този път с инструмент. Възможността да се насложат две рисунки една върху друга ме забавлява. Първо основа – силует, после рисунка – гравюра. Въпреки че по-важен за мен е въпросът “какво” от въпросa “как” (е нарисувано).

Гравирането на стъкло е моето сегашно приключение, което споделям с вас.

Дарина Цурева

Както повечето останали люде, дори изкуствоведът (цивилен или не) понякога има предпочитания. Аз например, пред художниците – тесни специалисти, цял живот рисуващи в един жанр, с един сюжет, в една техника, в един стил (макар и „авторски“), със същите повтарящи се мотиви, маниер, внушения, ефекти или „хватки“, многократно предпочитам онези, които се развиват, променят, обогатяват, поемат самопредизвикателството и риска да експериментират. Но в крайна сметка можещият творец е интересен в различните си артистични ипостази, а неможещият си остава безпомощен, колкото и да гримира представата за константната си индивидуалност.

Дарина е живописец с еднакво богати опит и биография. За пръв път видях изложена нейна работа на стъкло преди около четири години в състава на една малко противоречива изложба на учениците на Иван Кирков отново, както и сега, в Галерия Стубел. Изненадата да я възприема по този начин беше много приятна, но тогава нямах представа дали става дума за епизодичен опит или за творческа посока с траен интерес. Днешната изложба, чийто редуциран вариант неотдавна беше показан в Галерия „Йордан Кювлиев“ в Сливен, безуговорочно демонстрира второто, заявено от самата своя авторка „ново приключение“.

Приключението е вълнуващо, защото е в няколко направления. Едното е в чисто медиумен план. Непредубеният посетител на изложбата в „Стубел“ на пръв поглед би решил, че става дума за печатна графика. Но само на пръв поглед. „Графичното“ внушение, дължащо се на общо взето монохромната основа на творбите се оказва колажирана с черен и бял картон или хартия или е нанесена с акрил. Над нея има въздушен пласт, затворен в „кутия“, покрита от носеща рисунка, гравирана върху стъкло. Съществува изкушение тези произведения да се нарекат „гравюри върху стъкло“, предлагащо още една алюзия за графика, въпреки че това едва ли е съвсем прецизно, тъй като става дума за уникатни работи, а гравюрата предполага отпечатък, най-често в тираж. Откритията в новото приключение на Дарина представляват композитни произведения, комбиниращи съдържанието и въздействието на трите си пласта – константната основа, гравираната върху стъклото рисунка и самата естествена, разтворена във въздушния пласт светлина. Така, променящите с ъгъла на наблюдение творби на Дарина получават и допълнителен акцент от зоната на оп-арта. Допълнително инелектуално предизвикателство е обстоятелството, че двата елемента, от който те са съставени, са най-крехкият материал – хартията, разпадаща се, гниеща и изгаряща при 451 градуса по Фаренхайт и един от най-трайните - практически вечното в природни условия стъкло.     

В нормативен план, „стъклените рисунки“ на Дарина, както и всяко друго произведение на визуалните изкуства, демонстрират съотношението на двата свои компонента – стилистически и наративен. Първият би могъл да бъде определен като естетика на графичния минимализъм, намиращ се около границите на нефигуративността. А в следствие на горното, наративният на практика отсъства и е превърнат в анти-наративен. Заменен е с нещо много по-адекватно по отношение на езика на съвременните арт форми: асоциативно въздействащия ключ към индивидуалните разчитания. Чисто естетският конфликт между бяло и черно, между силует и щрих, между плоскост и обем, оставайки в граничната зона между образ и отсъствието му, се превръща в извор на сетивни внушения. А самите те, в кокретността на тази екпозиция, се изпълват със знаците на някаква монументална анти-утопия, по-скоро дори дистопия на далечно минало или на близко бъдеще, в която присъстват форми, обеми и тотеми в ситуации, откъснати от място и време. Присъства и движение, и плътност, и  застинал звук, обединени от логиката на сътворената от художничката композиция и естетика. Качествата на последната се резултат от нещо особено интересно: Ярко цветният, подробно детайлният живописец Дарина Цурева е фокусирала полихромността на по-ранното си творчество в една точка концентрирайки го могъщо в черното, което е отсъствие на цвят, и в бялото, което събира целия спектър като въртящия се диск с цветната таблица. По отделно и черното, и бялото са еманация на невидимост, но с оригиналното откритие на своите гравирани стъклени произведения Дарина ги е превърнала в произведения, излъчващи графичната мистика на тайнствени и непознати идоли. Филип Зидаров          

БНР за изложбата