13 - 29 март 2018
За втори път, в рамките на около година, в галерия „Стубел” може да се види изложба на художничката на големия формат в родната абстрактна живопис Катрин Томова. Както всички нейни изложбени проекти досега, настоящият също е дарен с име, отличаващо го от предишните. Този път названието на изложбата е „Островът по обед”. За четящата част от публиката веднага би изплувала асоциация с името на известния разказ на един от най-великите латиноамерикански писатели на ХХ век – Хулио Кортасар. И въпросът: дали, защо и доколко художничката стъпва тъкмо на това конкретно произведение от световната литературна съкровищница като извор на своето артистично вдъхновение. Отговорът е най-малкото многопосочен. Или по-точно тук може да се потърси не толкова отговор, колкото емоционалните връзки и обяснения за възникването им. Най-вероятното от тях се корени в самата същност на безпредметната образност в изкуството, в частност в живописта, стъпваща на широката мозаечна основа от реалното до сюрреалното, от въображаемото до фантастичното и от осезаемото до чувственото. Разбиването на конвенции като наподобителност и натурна логика дава предимство на безпредметността да се рее в селенията на усещания, освободени от ограниченията на логиката. Така образите на тази живопис стават идентични с музиката, с играта, със сънуването.
„Островът” има и друга метафора, отново съставена от смесените елементи на конкретика, символика, вещественост и отвлеченост. Остров е и състояние на духа – мигновения, уловени в магията на малката защитена територия, обкръжена отвсякъде от синевата на морската шир, която, вместо да бъде нейна граница, я отваря към безкрайност. Всичко онова, което хората се опитват да търсят и достигат през пътешествието на живота, са острови на желанията, подобно на митичните късчета суша, мамили древните мореплаватели към нови открития. Има острови, залутани в океана на всяка душа, очакващи да бъдат открити – острови на любовта, на щастието, на успеха, на милосърдието, на мъдростта… Островът е илюзията за вечност, постоянно размивана от обкръжаващите го вълни, като играта на времето, безначално и безкрайно.