Любомир Савино е роден през 1941 година в София, Любомир Савинов е един от дълбоките и автентични творци, появили се в художествения живот през 60-те години на миналия век, но цялостното му изграждане и развитие сякаш съзнателно остава извън всякакви общи или групови тенденции.
През 1970 завършва стенопис в НХА в ателието на проф. Георги Богданов.
След дипломирането творби на Любомир Савинов неколкократно са отхвърляни от комисията, осъществяваща подбора за общите художествени изложби. Това води до дистанциране на автора от организирания художествен живот в страната.
Едва през 1987 година представя свои произведения в изложба на Шипка 6, а три години по-късно става член на Съюза на българските художници. В следващите години Любомир Савинов подрежда още 6 самостоятелни изложби. Получава националната награда за живопис „Захарий Зограф“ за 2012 година.
През 2014 Светлин Русев споделя: Случаят "Савинов" е уникален не само в нашата история, но, отнесен към европейската практика, се вписва в пътя на големите самотници на съвременното изкуство, които времето преоткрива.