Белин Мартинов

Роденият в Стара Загора художник учи в Софийската художествена гимназия, а през 1966 г. постъпва в Художествената академия, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ при професорите Евтим Томов и Петър Чуклев. Талантът му на рисувач удивлява и преподаватели, и студенти. Още през 1969 г. представя свои графики и рисунки в първата си самостоятелна изложба.

След дипломирането си художникът живее и твори в Самоков, Стара Загора и София, но през 1979 г. трайно се установява в родния си град. Започва най-активният му творчески период – 80-те години на ХХ век. В продължение на около десетилетие работи предимно в областта на графиката, но постепенно се обръща към рисунката.

Рисуването е „едно мое занимание, което много рядко – на четири-пет години, търси връзка с хората…Това, което показвам, е графична живопис… Обичам бързия и рационален начин на живопис“ – споделя художникът.

Самостоятелната му изложба през 1983 г. е истинско събитие за едни и е трудно приета от други, според които изкуството непременно трябва да е свързано с красивото, а „работите на Белин Мартинов не са създавани за радост на очите и още по-малко за украса“.

След тази изложба художникът се затваря в себе си. Рисува денонощно и сякаш няма материал, който да не използва, за да изпълни белия лист с човешки съдби и притчи, със своите спомени и въжделения – молив, химикалка, въглен, пастел, темпера, туш…

Но колкото повече рисува, толкова по-малко показва в изложби. През втората половина на 80-те години Белин Мартинов вече живее единствено заради рисуването. Рисува освободено, без да се интересува дали работите му ще се харесат на някого и дали стават за изложба. Занимава го само онова, което въображението му носи, а очите му виждат. Пренася върху листа абсурдите на времето, в което живее, както и своята лична драма. Води отшелнически живот и дори заковава вратата на апартамента си, за да не го безпокоят и да се отдаде всецяло на рисуването.

Белин Мартинов мисли и говори чрез рисунката. Понякога и със стихове.

Художникът реди още две изложби (1988, 1994) и те са последните му срещи със зрителя приживе.

През 2005 г. Старозагорската художествена галерия представя ретроспекция на творчеството на Белин Мартинов от студентските години до смъртта му, а част от нея е показана на „Шипка“ 6 през 2015 г. Сред гостите на софийската изложба са Иван Димов, Иван Газдов, Георги Чапкънов – негови съученици и състуденти, които споделят: „Когато бяхме студенти, всички завиждахме на удивителната рисунка на Белин. Никой от нас не можеше да я прави!“

През 2015 г. излиза ималка книжка със стихове от „чекмеджето“ на художника – „Колоратурна симфония“, а през 2019 г. малцината негови приятели през годините представят в родния му град около 30 непоказвани творби в изложбата „Непознатият Белин Мартинов“