Вертикално-абстрактно откровение в галерия „Стубел“

На 22 април в София се откри галерия „Стубел” с изложба на Атанас Парушев-Шока. Името на галерията, както обясни собственичката, г-жа Росица Доганджиева, се свързва с дървото и водата и обозначава издълбан дънер, през който изтича изворна или кладенчова вода. Галерията е с великолепен интериор, в който светлината идва от двете срещуположни посоки и слънчевите лъчи могат да обитават нейното пространство през цялото време на деня.

Атанас Парушев е майстор на живописта, с утвърдено име и в българското изобразително изкуство, и зад граница, и настоящата изложба е сполучлив старт за новата галерия, защото творбите на Атанас са като извор, който извира, разстила се, носи своите разноцветни струи, свети или блещука и продължава по своя път, увличайки каквото срещне по него. Художникът изгражда с широк замах своите живописни структури в многослойна и обработена живопис, където се стичат струйки от захвата и пътя на четката, спират там, където трябва, потъват, където е необходимо, изчезват в тъмните и дълбоки пространства и там, където изгряват обширните и витражни живописни полета.

На пръв поглед авторът спонтанно и експресивно, на един дъх, е изобразил форма и пространство, внушавайки убедителност, непосредственост и енергиен заряд. Но стига зрителят да се загледа в творбите му, открива многото живописни слоеве, положени в творческия процес и разбира как всеки мощен замах, обозначен от отчетливите следи на четката, е намерен след задълбочено търсене в различните етапи на правене на композициите. Може да се каже, че търсенето и намирането на пространствените линеарни вертикални структури, които са в контраст с тъмните и наситени цветни пространства, са вярно и категорично изразени от автора, безкрайно сигурен в посланието си. Вероятно няма как зрителят да не стигне до този извод, защото, привлечен от тях, ще ги разглежда с любопитство и внимание, поддавайки се на магията, която излъчват, свиделство за искреността на художника.

Творбите носят въздействието на симфонии, където освен ритъмът на многогласовите хармонии, тук-там се обажда гласът на цигулка, пиано, флейта или барабан. Откриваме не само вълнуващите едро и синтетично намерени живописни форми, но и финеса и многообразието на детайла, въплътени в измеренията на вертикалните следи на четката, петната от нея, струйките от разливането на боята, пръските от колоритните съчетания.

Устремената енергия на червеното, пламтящата страст на кармина, духовността на синьото, покоят и хладнокръвието на зеленото са съчетани с монохромно изградените постранства на сребристо-сивите, поставени в колоритна сплав с черния, белия, основните и допълнителните цветове. Това е видно във всички изложени творби, наречени от автора „Синьо сребро I”, „Синьо сребро II”, „Диптих”I, II, III, „Вертикали”, I, II, III, IV и V.

Както знаем, Атанас Парушев е виртуозен рисувач, който прави както абстрактно изкуство, така и реалистични композиции, където живописните образи носят детайлността на хиперреализма, импулса на импресионизма, мощта на експресионизма, загадката на сюрреализма като портрети, пейзажи, фигурални композиции. В този смисъл отличните резултати и убедителността на неговите творби са не само съчетание на талант и сериозна работа, но и плод на дълбоко проучване и синтез на форма и пространство.

Ето къде е ключът към майсторството и убедителността  на творбите, които представят пред нас композиции, чиито главни герои могат да бъдат водата и земята, светлината и сянката, представени от природни спектакли, чиято завеса е широко отворена или пък леко притворена и заинтригуваният зрител може да съзерцава всичко това, което докосва духа и сърцето му.

Самият Атанас е като картините си - талантлив, многообразен, непредсказуем, човечен, на моменти по детски засмян, в други - иронично-саркастичен. Не зная в момента къде е Шока - в Сливен, Ичера, София или някъде другаде, но съм убедена, че не спира нито за миг да търси онази дълбоко съкровена картина, която не би могъл да не нарисува.

Ива Владимирова,

преподавател по живопис,

Факултет за базово образование, НБУ