СЕНКИ

12 - 28 септември 2023

Въпреки.com 

Заглавието на изложбата подчертава деликатната символика, закодирана в представените творби. Силата на скритите послания ги изпълва до краен предел – характерна черта на всички артистични изяви на Велча Велчев.

„Сенки“ е път, труден за проследяване, тъй като основата на много от творбите е двуизмерна (тъкани, събрани от стари военни казарми, с цялото бреме, скрито в сенките на историите им), а върху тази канава художникът е подредил и здраво прикрепил дървени парченца – до 4000 на платно! – чиито леки изпъкналости хвърлят пулсиращи сенки – нежни, слаби, едва доловими -  върху платно, просмукано от спомени и страдания.

Преди да се опитам да изследвам произхода на тези своеобразни произведения, бих искал да припомня „Линията на сянката“ на Джоузеф Конрад, в която главният герой, опознал себе си, успява да премине „линията на сянката“, разграничаваща младостта от зрелостта. Или както гласят стиховете на Андрес Санчес Робайна: „Само твоята сянка / тежи по-малко от теб / на земята“. И да завършим съизмерването с Джуничиро Танидзаки, който в прочутата си книга „Възхвала на сянката“ защитава естетическата стойност на сянката, на тъмното, типична за усета към красивото в Япония и толкова далеч от каноничното концептуално ядро на Запада – поне до появата на постмодернизма.

Важно е да вземем под внимание всичко това, за да проследим Велча в пътуването му през паметта, а оттам и по пътя на изграждането на много личното му творчество. Художникът обръща поглед към едно свещено място в родния му Димитровград – чешма с жива вода, където хората оставяли всякакви предмети, завързани по дърветата наоколо (носни кърпи, колани, сутиени…). Тези предмети носели смисъла на оброчни дарове. Ала най-впечатляващият детайл, оставил трайна следа в съзнанието на твореца, е огромен къс варовик зад чешмата, изобилстващ с малки дупчици, много от които затъкнати с парченца резбовано дърво. Към тях били прикрепени парченца плат с изписани на ръка желания и молитви: този къс варовик приличал на стена на плача.

Така – по пътя на спомените – достигаме до творбите, които представляват сърцевината на настоящата изложба „Сенки“. Огромни платна с малки парчета дърво олицетворяват „стени на плача“ – утайки от животи и житейски намерения, следи от износени желания, амулети на илюзии, изгубени в хоризонта и изпепелени от отминаващото време. Това е, може би, изложбата с най-сакрално звучене, която Велча Велчев е създал през своя дългогодишен творчески път.Творбите, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми – ръждясали, независимо че са направени от дърво – както колоните, така и малките фрагменти, пронизващи скулптурите. Платната представляват истински мозайки от желания и разочарования, точно както известната стена на плача.

Посредством творчеството, което увековечава призванието на концептуалния символизъм (запазена марка на автора) и, също така, чрез очевидната свързаност с Arte Povera на Янис Кунелис, изложбата „Сенки“ е великолепна проява на сакралното в изкуството – подход към онова, което остава извън обсега на науката и логиката и което само чрез изкуството и поезията човек може да зърне, при това съпровождан от опитен водач.

Велча Велчев се изявява именно като такъв – като медиум между двата паралелни свята, и го прави с изключително майсторство. В крайна сметка – казва ни той – сянката говори за това, което съществува от другата страна на светлината. Това, което я изпълва, е интуитивното, което тежи в настоящето, но то е невидимо в този свят, както и нишките, изтъкали паметта – същността на целия живот, който си струва да се живее.

Карлос ХОВЕР