НОЩТА

13 - 23 март 2023

Човешката памет е крехка, изменчива, избирателна, а забравата е постоянната спътница на информацията, с която сме затрупани. Как отсяваме, кое помним и защо, кое се скрива, изтласкано навътре в съзнанието и чака да се появи или да изчезне завинаги? В опита си (може би отчаян) да запазим части от един отминал свят, който пластовете време неумолимо затрупват, се надяваме, че той може да бъде съхранен и разпознат от тези след нас през изкуството, през неговото съпреживяване.

Възможност да осъществим този опит е „Нощта“ – изложбата живопис на Димитър Илиев. Бихме могли да я разчетем като една от частите на голямата картина на протичащото време. Също картина на отминалото, без което настоящето не би било цялостно. Тя е и опит разговорът, общуването с творбите да продължи през времето, а защо не и задочният диалог с техния автор.

Художникът Димитър Константинов Илиев (1959-1992) вече е почти забравен от съвременниците си. Той остава съвсем непознат за следващите поколения. Въпреки това, картините, които е създал, свидетелстват за силата на таланта му.

Димитър Илиев е част от артистите, които преработват енергията и драматизма на 80-те и началото на 90-те години на 20 век в творчество, изпълнено с мрачни предчувствия, но и с очакване, с надежда. Той рисува усилено, създава една от първите частни галерии в дома си. За краткото време на своя 33-годишен живот художникът показва в работите си зрялост и неспокоен, търсещ новаторски дух.

В посмъртния каталог от 1992 г. с негови творби и текстове за него Мая Гоева пише: Димитър Константинов Илиев бе един от младите, но надраснали въз­растта и оставили ни неочаквано като зрялост живописно творчество автори. Продуктивността му като творец бе по­вече от изненадваща. Освен редицата живописни платна, той правеше и многобройни рисунки.

Димитър Илиев рисува често в нощната тишина. Нощта, времето на непрогледния мрак, на драматичните терзания на душата, на страстта и самоунищожението, времето, когато черното се сгъстява до степен да произведе светлината, времето, което не му достигна да продължи.

В същия каталог изкуствоведът Чавдар Попов казва: Не знам дали баналната истина, че ние оценяваме истински някого едва след смъртта му, има някакво значение за Димитър Илиев. Но едно е сигурно - отивайки си от нас във възраст, която за други може да бележи едно начало, той остави творби, които без преувели­чение му отреждат трайно и достойно място в нашето съвременно изобразително изкуство.

Макар творческият му път още в началото да е прекъснат от смъртта, днес, три десетилетия по-късно картините на Димитър Илиев въздействат все така интензивно, продължават да излъчват своята мрачна мощ и напрегнатост, да предизвикват емоция и размисъл.   

Изложбата „Нощта“ е посветена на неговата памет. Тя е също и шанс творчеството му да бъде припомнено, да бъде преоткрито от младите, да присъства, да бъде изследвано, да не бъде забравено. Кураторите Надежда Олег Ляхова и проф. Станислав Памукчиев, когото художникът счита за свой учител, са подбрали негови творби от фондовете на НХГ и СГХГ.

                                                                                                                    Силвия Чолева