Monkey Times

18 септември - 6 октомври 2017

Слиза от клона. Спира. Мисли. Почесва се. И тръгва напред.
Но е забравил да се облече. Връща се и започва да ровичка в древната пирамида. Измъква праисторическа препаска и снежнобяла риза с колосана яка. Навлича ги. Слага отгоре и расо. Или отдолу. Покрива ги с карнавални пайети и банано-образна пухкава рокличка. Търси някъде да се огледа. В този момент забелязва следене на поведението му от заобикалящите. Главите на нему подобните се превръщат в кръгли огледала, по клоните на дърветата се спускат сферични отразяващи форми. Дори земята отдолу е осеяна с циркулярни отражатели за ежеминутно следене.
Остава да си избере вратовръзка. Коя? Вратовръзките са червени, сини, зелени и в преливащи цветове на дъгата. Започва да ги сменя една след друга, усуква ги, завързва даже няколко наведнъж. Подменя ги бързо една след друга, така както своя пол, вяра, прическа и посоки на влюбеност и омраза.
Вижда наблизо микрофон и камера. Завладява ги и започва да се изразява. Самозабравя се. Малкото, което знае и може, превръща в многословно консервативно бръщолевене. И в този момент решава, че думите са недостатъчни. Иска му се нещо да създаде, да остави след себе си. Но постига само отрицание, може само да заличи, да сгромоляса вече съществуващото или да го затисне с дебели фалшификации.
Увлечен и оглушал от собственото си красноречие, потънал в пепел от разрухата на идеите и творенията си, поема по пътя си. А пътят му вместо напред, е обърнат назад. Назад. Не му остава друго, освен да се покачи обратно….на клона.

Авторът

Николай Панайотов