Europe - my Love

5 - 22 октомври 2016


Живописта на Борис Колев отваря прозорец към най-новата културна реалност на Европа. Творбите му са създадени с любов и безпокойство към съвременни и лично преживени исторически процеси. Заглавието, звучащо като слоган „Аз обичам Европа и Европа обича мен“ (I Love Europe and Europe Loves me), внася ирония към възвръщаемостта на християнската любов, която би следвало да се разпределя в политическа закрила и социална взаимопомощ. Препратката към капиталната творба на Йозеф Бойс I Like America and America Likes me провокира към размисъл за новите механизми на любов и раздадените роли в културния империализъм. Изследвайки тази тема, Борис Колев представя живопис, която заменя иконографията на „Старата госпожа“ с тази на „Невръстното дете“. Персонификацията е развита в образа на беззащитно малко момиченце, неспособно да посочва пътища или раздава присъди, но все така изобразявано с трофеи на благополучието. Тази лична представа за Европа е едновременно тревожна и загрижена, свързана и извлечена от самата реалност. За основа на живописта си художникът използва чернобяла ателиерна фотография на позиращо дете. Така детският портрет прераства в метафора на променената континентална „самоличност“. Дълбоките и преплетените културни корени са заменени с пудра, букли и огърлица от перли. Този образ е развит в над дузина голямоформатни платна и насочва вниманието към фините емоционални нюанси на това „невръстно дете“ и неговите скъпи аксесоари.
Борис Колев предумишлено създава своето обяснение в любов към Европа върху винил. Нестандартният материал му позволява да развие естетиката и изобразителните кодове на неоекспресионизма, обогатявайки го с поп арт елементи, рекламни прийоми, надписи и знаци. Винилът служи като нова медиа, ограничаваща напластяването на акрил, но изграждаща фактура близка до компютърния растер. Същевременно художникът ни изправя пред разпознаваемия факт, че това не е живопис в ортодоксалния смисъл. Похватите и техниките на работа с акрил са подчинени на визуално внушение по-близко до монотипията и графиката. Винилът е масово познат от рекламните билбордове. Върху винил най-често застават приятно усмихнати лица, които насочват зрителя към битовите нужди и желани идентичности в консуматорското общество. Фуниите за масло и месомелачките в платната са водещи символи в културната история на съвременния западен човек. В живописта на Борис Колев обаче обхватът и потреблението на Европа не се ограничава до конфликтите, разиграни на собствена територия. Геополитическата и икономическа реалност отвъд Континента поражда някои от най-драматичните щрихи на „социалния тераруим“ (по определение на художника). Такива са религиозните сблъсъци в Близкия Изток, съпроводени от моменти на мистичен екстаз. Изобразените монохромни (и петролни) андрогинни лица са сякаш въплъщение на архаични статуи, които издават своя вик в каменно мълчание. Тези образи са вероятно обречени да вграждат себе си в непреходните културни мостове и механизмите на европейския глобализъм.
Лиляна Караджова

Авторът

Борис Колев