Дистанции

26 октомври - 18 ноември 2016

Изкушението да се сътворява словесен еквивалент на безпредметна живопис най-често е начинание безнадеждно, криещо риска или да затъне във въртопите на собствената си многозначност, или да има общо единствено с интелектуалните хрумки на пишещия. От друга страна, резултатът от подобно упражнение може да съдържа и положителна съставка, защото всеки живописен образ, независимо колко конкретен или абстрактен, e или може да бъде и образ на различни реалности, а тази на самия художник да е само една от тях. Останалите – на всеки друг, притежаващ способността да установи интелектуален контакт с нея.
Търсещите обяснения думи са спуснати в дълбините на хаоса мрежи, в които се ловят значения и усещания. А пък живописта е кристалната топка, в която би могло да се види всичко онова, иначе оставащо скрито в гънките на съзнанието. Думите са и котви, които се зацепват в неравното дъно на смислите като им дарявят имена, с които задържат образите преди те да бъдат отнесени от теченията на времето. Названието на настоящата експозиция от абстракни платна е Дистанции. Със същия успех изложбата би могла да се нарече разстояния, мащаби, отстъпи, приближавания, съпоставки... Поне по смисъл, ако не по звучене.
Но безпредметната живопис може да изобразява състояния преди възникването на образа. Произведението на живописта, картината, освен всичко което показва или скрива, регистрира цветна температура. А цветът – това са електромагнитни вълни, достигащи, приближаващи се или отдалечаващи се от дадено местонахождение. Също както звукът, топлината, радиацията, чувствата. Затова в картината може да звучи музика или лятна буря, тя да предизвиква жега или студ, радост или сълзи. Освен възможност за комуникация с „духовното в изкуството“, така постулирано от великия Кандински, безпредметната живопис отваря проход към достигане до неизразимо далечното по пътя на медитацията, затова тя е и израз на дистанции. На близост или отдалеченост, на движение или покой, на скорост или застиналост, на време и извън-временност.
В астрономията същестува „ефектът на Доплер“, изразяващ се в т. нар. „червено преместване или изместване на цвета към червената част на спектъра, пропорционално на скоростта, с която космически обект се отделечава от наблюдателя. Същото може да се преживее и от всеки тук на Земята с промяната на височината на приближаващ или отдалечаващ се звук. Така че абстракната картина има общо не само с относителността, но и с космогонията, с възникването на вселената, поне дотам, докъдето стига познанието ни или с разстоянията в нея, поне дотолкова, доколкото можем да ги усетим или да си ги представим. Картината на такава живопис запечатва не образи, а състояния; тя не е повърхност, а материя, увличаща в безкрайната прогресия на своята изначалност или зародишност. Тя е самоучител на потенциала на интелигентността да се опита да разбере, да изпита и изживее измеренията на вселената в нас и извън, на тази, изграждаща съзнанието на всеки човек. И не само – на всяко нещо в мирознанието.

Филип Зидаров

 

БНР: Изложба на Катрин Томова в галерия „Стубел“

БНТ2: Рецепта за култура

Авторът

Катрин Томова